Кукузел… Те толкова често го закачаха с това име, щото го
поразсърдиха.
Йоан остави кервана и потъна в шумното море от хора.
Неуморно по цели дни той обикаляше града и околностите и спираше
очи във всяко кътче, гдето се виждаше чудото на тоя голям като света
град. Какво не видя тук Йоан? Той беше видял насън много работи, но
това, което срещнаха тук очите му, не можеше да се сънува — то беше
и чудно, и огромно, и страшно, и грозно, и разпънато от блясък и
хубост. Тук земята беше твърда, камениста, прахът едър, а камъните из
улиците тъй звъняха, когато по тях отекваха стъпките от луди копита и
се търкаляха разкривените колелета на някоя бързаща кола, запретната
в диви неудържими бикове, щото на Йоана му се струваше, че те пеят
— тъй звънков беше шумът, що се откъсваше от тях. Всичко тук е
друго и все друго. Обърнеш очи нагоре и видиш едно чудно небе. То е
синьо, сякаш огромна четка се бе помъчила да напише един грамаден
църковен купол. И безбройните ята от птици, които кацаха по покриви
и кубета, и белите огреяни облаци над тях и всичко, всичко идеше да
облее душата на младия Йоан с небивала почуда. Той ходеше до
капване и когато вечер се прибираше при своите керванджии, по цял
час им разправяше за видяното и чутото. И макар сами да бяха
виждали тия чудеса, все пак слушаха Йоана. В неговите разкази всичко
видяно от тях ставаше по-хубаво, по-светло, по-гиздаво и по-страшно.
Друго чудо беше за него морето. Той по цели дни се е къпал в
Драч и мислеше, че морето не е нещо ново за него, но сега, когато тук
му се откри друго едно море, той едва не извика от уплаха. Всичката
тая вода като че идеше да залее брега, да залее него самия, па и целия
град. Но морето знаеше догде да изпраща водите си. По него играеха
големи вълни, а от техните бели гребени извираха хиляди и хиляди
бели птици. Те ту плуваха по гребените, ту изчезваха във водата, ту пак
излизаха над нея, като се носеха по всички страни на морето.
О, всеки ден това море вкарваше Йоана във все по-голяма и по-
голяма почуда. Големи гемии идеха отвсякъде, като издуваха платната
си до скъсване. Йоан попита един стар ромеец-рибар какви са тия
големи гемии. Рибарят виждаше, че пред него стои момче,
недохождало тук други път, и му разказа, че това са големи търговски
кораби, които носят скъпи стоки от Сирия, от Египет, от Италия…
Пътят на тия кораби се пресичаше от множество лодки, пълни със